Птицата на поета
Усетиш ли смирението в хаоса,
видял си името на Онзи горе.
Това е истината - в славата и образа
на движещите сили на покоя.
Да си стабилен непосилно е, неловко
във този свят на образи и думи.
А да се движиш често е удобно,
когато видиш смелост неразумна.
Умееш ли да пееш, птицо моя?
Къде са ти крилете разюздани?
Къде отиваш - в мрака на покоя
или в прегръдките на нощи замечтани?
Умееш ли да дишаш във мечтите?
Умееш ли да слушаш думи нежни?
Кога ще чуеш порива на дните
и песента ми бяла, безметежна?
Къде е, птицо, твойта участ тъжна?
Защо се сгушваш и въртиш във небесата?
Защо нехаеш за морето южно
и за ятата, реещи се в синевата?
Когато, птицо, ти прогледнеш остро
и чуеш думите в простора,
тогава ще се счупиш в рими прости
и ще запееш силно с вятъра Нагоре...
© Нико Ников All rights reserved.
