Птицата на щастието

5 февр. 2021 г., 23:17

Поэзия » Любовная, Философская

273 0 3

Детство мое, свидна моя песен,

отлетя, моя птичко, с бели крила.

На вратата почука хладната Есен,

вледени ме на острия вятър гласа.

А колко съм играл с теб из полето,

безгрижен и весел, унесен в мечти...

Как синьо бе тогава небето,

как близо бяха всички звезди...

Защо си тръгна?! Исках да те догоня,

но Животът има единствена врата,

която за да хукна - трябва да отворя,

а отвънка търпеливо дебне Есента...

Прозорецът мами с пейзаж необхватен -

дали ще мога от там да се спася?

Свободно да се рея в простор необятен

и след теб, мое детство, да полетя?

Но сърцето идеята мигом отрече -

прозореца бе твърде висок.

С ужас разбрах, че аз съм обречен -

не мога да летя! Оставаше скок!

Примирих се тъжно в малката стая.

Сега сме сами - Животът и аз.

Какво ще стане - все ми е тая

и за моето птиче плача на глас.

Отвън вратата разбита е цяла

и все някога ще влезе Есента.

Но на тебе, детство, моя птичко бяла,

аз винаги ще помня песента...

1995

amethyst (Калин Пантов)

2021-02-07T06:16:12+02:00

Благодаря ви, момичета! Всъщност, не се оказа толкова страшно и тъжно, колкото си мислех тогава, защото аз - така и не пораснах...
angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-02-07T04:31:00+02:00

“ Примирих се тъжно в малката стая.
Сега сме сами - Животът и аз.
Какво ще стане - все ми е тая
и за моето птиче плача на глас. ” - идва ден, за съжаление, когато трябва да се примирим, по-точно смирим. Всичко си има начало и край, но дано между тях да сме сътворили щастието си, тогава няма да има нужда да плачем за птичето... то ще е изпяло “лебедовата “ си песен... Харесва ми!
Скитницa

2021-02-07T00:05:50+02:00

Много ми хареса! Детството е един красив спомен, който никога няма да си тръгне, независимо дали Есента вече е на вратите ни! Едно малко дете винаги ни се усмихва и ни напомня кои сме, нека си го пазим!