1 авг. 2016 г., 01:02

Птици

644 1 11

 

А кой ли ражда поетите?
Нека бъдат човеците.
А ние да бъдем поемите? 
Нека сме просто игра...
Кой те е писал, приятелю?
Не е ли просто ръката ти?
Щом пишеш, си просто поет,
а човекът е твоя мечта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Едно красиво стихотворение ме вдъхнови :)

https://otkrovenia.com/bg/stihove/pravilnoto-ime

 

Поет:

1. Човек, който пише стихове.
2. Човек с романтична душа, способен на дълбоки преживявания; мечтател.

 

Аз не виждам нищо лошо в думичката поет. А вие?

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Невероятна!
  • По - истинска и невероятна можеш ли да си? Ти просто си и всеки път повече...
    Възхищавам се на усещането ти за писането, а творбата ти я чета пак и пак и още
    от първия път е в Любими. Така красиво пишеш...
  • По-добре да има безбройно много поети, отколкото безбройно много изгубени, объркани, нещастни. Поет според мен е хубава дума Парадирането с нея убива смисъла, но иначе - да се наричаш поет, мечтаейки да бъдеш такъв, е по-добре от това да се наричаш нищо, разрушавайки живота си... Или стихотворение, кестен, нещо мило... Благодаря за този коментар, Валентин! Стихотворението ти е прекрасно...
  • Йоана, здравей! Съжалявам за съвпадението в заглавията на двата ни стиха, но се радвам, че мислим почти еднакво! Моите "Птици" съм публикувал първоначално във ФБ на 27 април и съвсем случайно сега тук съвпада с твоята публикация /споделям, за да не помислиш, че те апострофирам нещо/. А поет за мен е нещо голямо, което едва ли ще постигна.С поздрав и висока оценка за твоя стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...