1.08.2016 г., 1:02

Птици

635 1 11

 

А кой ли ражда поетите?
Нека бъдат човеците.
А ние да бъдем поемите? 
Нека сме просто игра...
Кой те е писал, приятелю?
Не е ли просто ръката ти?
Щом пишеш, си просто поет,
а човекът е твоя мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Едно красиво стихотворение ме вдъхнови :)

https://otkrovenia.com/bg/stihove/pravilnoto-ime

 

Поет:

1. Човек, който пише стихове.
2. Човек с романтична душа, способен на дълбоки преживявания; мечтател.

 

Аз не виждам нищо лошо в думичката поет. А вие?

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Невероятна!
  • По - истинска и невероятна можеш ли да си? Ти просто си и всеки път повече...
    Възхищавам се на усещането ти за писането, а творбата ти я чета пак и пак и още
    от първия път е в Любими. Така красиво пишеш...
  • По-добре да има безбройно много поети, отколкото безбройно много изгубени, объркани, нещастни. Поет според мен е хубава дума Парадирането с нея убива смисъла, но иначе - да се наричаш поет, мечтаейки да бъдеш такъв, е по-добре от това да се наричаш нищо, разрушавайки живота си... Или стихотворение, кестен, нещо мило... Благодаря за този коментар, Валентин! Стихотворението ти е прекрасно...
  • Йоана, здравей! Съжалявам за съвпадението в заглавията на двата ни стиха, но се радвам, че мислим почти еднакво! Моите "Птици" съм публикувал първоначално във ФБ на 27 април и съвсем случайно сега тук съвпада с твоята публикация /споделям, за да не помислиш, че те апострофирам нещо/. А поет за мен е нещо голямо, което едва ли ще постигна.С поздрав и висока оценка за твоя стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...