27 июн. 2010 г., 22:55

Птици под прицел

1.1K 0 9

Под прицел са черните птици,

с криле от метал и стърнища.

Омекват от чакане жиците

пред бившето свое огнище.

 

Поляни отпред, като влакове,

вагони скосено мълчание...

Небето – нащърбен израстък –

прихлупва дима си над гарата.

 

Перони без дремещи пътници,

най-тихото тихо прикритие.

Сърцето боли като кътник,

щом с мръсни кубинки го ритат.

 

Прокапват сълзù, вместо копчета,

от ризата с цветни пагони.

Не бива да плачеш, не почвай...

Войната премазва виновните.

 

Хвърли своя марш във окопа,

ти всъщност си птица под прицел.

Строените крачки са кротки.

Крилете сред буря политат...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружа Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърцето боли като кътник...

    Поздравления! Невероятна си!
  • Строените крачки са кротки.
    Крилете сред буря политат...

    И не само това, а целия ти стих е болка и стон!
    Руже*!
  • страхотен талант си, човечко!
    като глътка въздух са ми стиховете ти...
    (виждам едно красиво същество в ръцете ти - Господ да го пази!)
  • !
    Поздрав!
  • "Не бива да плачеш, не почвай...

    Войната премазва виновните."

    Аплодисменти!Болката усетих
    и грубата и сила ме захапа...
    А след война единствено поетите
    воюват с ехото и огъня на кладата.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...