27 июн. 2010 г., 22:55

Птици под прицел

1.1K 0 9

Под прицел са черните птици,

с криле от метал и стърнища.

Омекват от чакане жиците

пред бившето свое огнище.

 

Поляни отпред, като влакове,

вагони скосено мълчание...

Небето – нащърбен израстък –

прихлупва дима си над гарата.

 

Перони без дремещи пътници,

най-тихото тихо прикритие.

Сърцето боли като кътник,

щом с мръсни кубинки го ритат.

 

Прокапват сълзù, вместо копчета,

от ризата с цветни пагони.

Не бива да плачеш, не почвай...

Войната премазва виновните.

 

Хвърли своя марш във окопа,

ти всъщност си птица под прицел.

Строените крачки са кротки.

Крилете сред буря политат...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружа Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърцето боли като кътник...

    Поздравления! Невероятна си!
  • Строените крачки са кротки.
    Крилете сред буря политат...

    И не само това, а целия ти стих е болка и стон!
    Руже*!
  • страхотен талант си, човечко!
    като глътка въздух са ми стиховете ти...
    (виждам едно красиво същество в ръцете ти - Господ да го пази!)
  • !
    Поздрав!
  • "Не бива да плачеш, не почвай...

    Войната премазва виновните."

    Аплодисменти!Болката усетих
    и грубата и сила ме захапа...
    А след война единствено поетите
    воюват с ехото и огъня на кладата.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...