Птици под прицел
Под прицел са черните птици,
с криле от метал и стърнища.
Омекват от чакане жиците
пред бившето свое огнище.
Поляни отпред, като влакове,
вагони скосено мълчание...
Небето – нащърбен израстък –
прихлупва дима си над гарата.
Перони без дремещи пътници,
най-тихото тихо прикритие.
Сърцето боли като кътник,
щом с мръсни кубинки го ритат.
Прокапват сълзù, вместо копчета,
от ризата с цветни пагони.
Не бива да плачеш, не почвай...
Войната премазва виновните.
Хвърли своя марш във окопа,
ти всъщност си птица под прицел.
Строените крачки са кротки.
Крилете сред буря политат...
© Ружа Матеева All rights reserved.
