29 мая 2011 г., 11:34

Птиците умират сами

1.3K 0 0
"Птиците умират сами"
Привлечени от някаква измамна светлина,
попадат птиците в капан със хиляди жила
и никога от там не ще да отлетят,
от раждането си обречени са в него да умрат,
и да си мислят, че живеят,
неосъзнавайки, че всъщност като мъртви спят.

Не ще размахват повече криле -
откъснати са от убиец с каменно сърце,
поставил ги под похлупак вместо небе,
в помийна яма за моментите преди смъртта,
моментите на отчуждение, на скръб и самота...
Моментите, когато се събуждаш и крещиш в нощта,
разкъсван от невидимите нокти на страха,
преследван от пълчища сенки ослепели -
мъртвешки силуети на мислите ти онемели.

А всички спомени разбити са, опорочени,
реалността -
поробващ наркотик, промъкващ се през вени...

Оказваш се напълно сам
в жесток капан със хиляди лица,
не можеш да избягаш без крила,
а кой си и какъв си бил -
не помниш,
миналото някой е изтрил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...