Птиците умират сами

29.05.2011 г., 11:34 ч.

Поезия » Философска

1072 0 0

"Птиците умират сами"

Привлечени от някаква измамна светлина,
попадат птиците в капан със хиляди жила
и никога от там не ще да отлетят,
от раждането си обречени са в него да умрат,
и да си мислят, че живеят,
неосъзнавайки, че всъщност като мъртви спят.

Не ще размахват повече криле -
откъснати са от убиец с каменно сърце,
поставил ги под похлупак вместо небе,
в помийна яма за моментите преди смъртта,
моментите на отчуждение, на скръб и самота...
Моментите, когато се събуждаш и крещиш в нощта,
разкъсван от невидимите нокти на страха,
преследван от пълчища сенки ослепели -
мъртвешки силуети на мислите ти онемели.

А всички спомени разбити са, опорочени,
реалността -
поробващ наркотик, промъкващ се през вени...

Оказваш се напълно сам
в жесток капан със хиляди лица,
не можеш да избягаш без крила,
а кой си и какъв си бил -
не помниш,
миналото някой е изтрил...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.