Птиците умират сами
"Птиците умират сами"
Привлечени от някаква измамна светлина,
попадат птиците в капан със хиляди жила
и никога от там не ще да отлетят,
от раждането си обречени са в него да умрат,
и да си мислят, че живеят,
неосъзнавайки, че всъщност като мъртви спят.
Не ще размахват повече криле -
откъснати са от убиец с каменно сърце,
поставил ги под похлупак вместо небе,
в помийна яма за моментите преди смъртта,
моментите на отчуждение, на скръб и самота...
Моментите, когато се събуждаш и крещиш в нощта,
разкъсван от невидимите нокти на страха,
преследван от пълчища сенки ослепели -
мъртвешки силуети на мислите ти онемели.
А всички спомени разбити са, опорочени,
реалността -
поробващ наркотик, промъкващ се през вени...
Оказваш се напълно сам
в жесток капан със хиляди лица,
не можеш да избягаш без крила,
а кой си и какъв си бил -
не помниш,
миналото някой е изтрил...
Привлечени от някаква измамна светлина,
попадат птиците в капан със хиляди жила
и никога от там не ще да отлетят,
от раждането си обречени са в него да умрат,
и да си мислят, че живеят,
неосъзнавайки, че всъщност като мъртви спят.
Не ще размахват повече криле -
откъснати са от убиец с каменно сърце,
поставил ги под похлупак вместо небе,
в помийна яма за моментите преди смъртта,
моментите на отчуждение, на скръб и самота...
Моментите, когато се събуждаш и крещиш в нощта,
разкъсван от невидимите нокти на страха,
преследван от пълчища сенки ослепели -
мъртвешки силуети на мислите ти онемели.
А всички спомени разбити са, опорочени,
реалността -
поробващ наркотик, промъкващ се през вени...
Оказваш се напълно сам
в жесток капан със хиляди лица,
не можеш да избягаш без крила,
а кой си и какъв си бил -
не помниш,
миналото някой е изтрил...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
