14 дек. 2012 г., 10:52

Пухи 

  Поэзия » Для детей
633 0 0

Имаме си коте

мъничко и черно.

Най-накрая татко 

го донесе вчера.

 

Колко го чаках,

така му се радвам,

а то е страхливо 

и от мене бяга.

 

Водичка му сипах

и мляко в паничка,

но то от страх

и да яде не иска.

 

Искам да го гушкам,

то да мърка сладко,

с него да играя,

както и със батко.

 

А едно си знае-

коте упорито,

как да си играем,

като все е скрито?

 

14.11.2011

Специални благодарности на Д.К.

© Антония Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??