Dec 14, 2012, 10:52 AM

Пухи

875 0 0

Имаме си коте

мъничко и черно.

Най-накрая татко 

го донесе вчера.

 

Колко го чаках,

така му се радвам,

а то е страхливо 

и от мене бяга.

 

Водичка му сипах

и мляко в паничка,

но то от страх

и да яде не иска.

 

Искам да го гушкам,

то да мърка сладко,

с него да играя,

както и със батко.

 

А едно си знае-

коте упорито,

как да си играем,

като все е скрито?

 

14.11.2011

Специални благодарности на Д.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...