14.12.2012 г., 10:52

Пухи

876 0 0

Имаме си коте

мъничко и черно.

Най-накрая татко 

го донесе вчера.

 

Колко го чаках,

така му се радвам,

а то е страхливо 

и от мене бяга.

 

Водичка му сипах

и мляко в паничка,

но то от страх

и да яде не иска.

 

Искам да го гушкам,

то да мърка сладко,

с него да играя,

както и със батко.

 

А едно си знае-

коте упорито,

как да си играем,

като все е скрито?

 

14.11.2011

Специални благодарности на Д.К.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...