Имаме си коте
мъничко и черно.
Най-накрая татко
го донесе вчера.
Колко го чаках,
така му се радвам,
а то е страхливо
и от мене бяга.
Водичка му сипах
и мляко в паничка,
но то от страх
и да яде не иска.
Искам да го гушкам,
то да мърка сладко,
с него да играя,
както и със батко.
А едно си знае-
коте упорито,
как да си играем,
като все е скрито?
14.11.2011
Специални благодарности на Д.К.
© Антония Генова Всички права запазени