Пухи

14.12.2012 г., 10:52 ч.

Поезия » За деца

580 0 0

Имаме си коте

мъничко и черно.

Най-накрая татко

го донесе вчера.

Колко го чаках,

така му се радвам,

а то е страхливо

и от мене бяга.

Водичка му сипах

и мляко в паничка,

но то от страх

и да яде не иска.

Искам да го гушкам,

то да мърка сладко,

с него да играя,

както и със батко.

А едно си знае-

коте упорито,

как да си играем,

като все е скрито?

14.11.2011

Специални благодарности на Д.К.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.