10 нояб. 2009 г., 01:03

Пухкава заплаха

1.1K 1 8

Пухкава заплаха


Пробуждам се - пера кръжат над мен.

Дали е ангел прелетял,

или във мен е спотаен?

О, не! Възглавницата съм съдрал.

 

И таблите май съм издраскал

с мазолестите си ръце.

Дори чаршафите съм спраскал,

размахвайки криле.

 

Пухче прелитащо улавям -

перата май са от петле.

И ужасен от страх се радвам -

не са от моите криле.

 

Не искам да се будя рано

и недоспал да се надигам.

Жени да имам цяло ято

и изтощен да кукуригам.

 

Дори да ми растат  пера,

аз обещавам да ги скубя,

че без мазолести ръце

човечността си ще загубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...