Nov 10, 2009, 1:03 AM
Пухкава заплаха
Пухкава заплаха
Пробуждам се - пера кръжат над мен.
Дали е ангел прелетял,
или във мен е спотаен?
О, не! Възглавницата съм съдрал.
И таблите май съм издраскал
с мазолестите си ръце.
Дори чаршафите съм спраскал,
размахвайки криле.
Пухче прелитащо улавям -
перата май са от петле.
И ужасен от страх се радвам -
не са от моите криле.
Не искам да се будя рано
и недоспал да се надигам.
Жени да имам цяло ято
и изтощен да кукуригам.
Дори да ми растат пера,
аз обещавам да ги скубя,
че без мазолести ръце
човечността си ще загубя.
© Борис Борисов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да ,човек трябва да стои здраво на земята и да не ламти.Тогава сънят му е сладък.Благодаря за удоволствието!
-
В твоите стихове видях какво му струва на човек да се опази и да остане такъв!
Има щедра усмивка, но и сериозни изводи, които се помнят! И за които ти благодаря! -
Харесва ми!
-
Харесах!Поздрав!
-
Интересно и весело!
Усмихна ме твоят стих!
Благодаря! -
Поздравления! Издигаш в култ човешкото, като го представяш по свеж и забавен начин. Определено стихът ти радва!
-
Усмихна ме, но и ме замисли. Посещавам един интересен курс, на който си направихме интересен експеримент да проследим етапите за създаване на художествено произведение и единодушно стигнахме до извода, че всичко започва с идея/мисъл/видение, които са те "фраснали" по главата и си се замислил... Ето нещо, което ме "фрасна":
"че без мазолести ръце
Човечността си ще загубя"
Благодаря ти, Борис! -
Ами те нали маймуните с работа са станали хора
Според Дарвин, де Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
