24 нояб. 2011 г., 20:48

Пука ли ви за човека 

  Поэзия » Другая
5.0 / 4
537 0 10

Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Ала днес е... прозаично.
Времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Минка и Евгения! И на теб, Радка - за откровеното мнение! Бих могъл да редактирам последната строфа - при евентуална бъдеща публикация...
  • Хареса ми, и ме усмихна!
  • Марине!- Хареса ми !За хората или лично все тая!Това са твоите откровения !Поздрав!
  • На мен много ми харесаха първите два куплета и ако го беше
    развил по този начин- леко шеговито щеше да се получи добре.
    Мое скромно мнение.
  • Благодаря ви, Ваня, Светла, Елена!
    Пепа и Радка - от личното /интимното/ съм преминал към общочовешкото, социалното. Мисля, че този подход обогатява стихотворението...
  • Тук нещо си преплел интимната и социалната лирика, Тачков, или греша?
  • ИСТИНСКО! Светъл поздрав Марин!
  • Хареса ми!
    Поздрави, Марин!
  • Към кого е насочено? Към Нея или към людете по принцип? Хареса ми
  • Хайде, отвори вратата! Хубаво е!
    Поздрави, Марин!
Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »