24.11.2011 г., 20:48

Пука ли ви за човека

669 0 10

Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Ала днес е... прозаично.
Времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Минка и Евгения! И на теб, Радка - за откровеното мнение! Бих могъл да редактирам последната строфа - при евентуална бъдеща публикация...
  • Хареса ми, и ме усмихна!
  • Марине!- Хареса ми !За хората или лично все тая!Това са твоите откровения !Поздрав!
  • На мен много ми харесаха първите два куплета и ако го беше
    развил по този начин- леко шеговито щеше да се получи добре.
    Мое скромно мнение.
  • Благодаря ви, Ваня, Светла, Елена!
    Пепа и Радка - от личното /интимното/ съм преминал към общочовешкото, социалното. Мисля, че този подход обогатява стихотворението...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....