Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...
Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...
Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Ала днес е... прозаично.
Времената са измамни...
И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...
Марин Тачков
21 ноември 2011 г.
© Марин Тачков Всички права запазени