24 nov 2011, 20:48

Пука ли ви за човека

  Poesía » Otra
672 0 10

Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Ала днес е... прозаично.
Времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Минка и Евгения! И на теб, Радка - за откровеното мнение! Бих могъл да редактирам последната строфа - при евентуална бъдеща публикация...
  • Хареса ми, и ме усмихна!
  • Марине!- Хареса ми !За хората или лично все тая!Това са твоите откровения !Поздрав!
  • На мен много ми харесаха първите два куплета и ако го беше
    развил по този начин- леко шеговито щеше да се получи добре.
    Мое скромно мнение.
  • Благодаря ви, Ваня, Светла, Елена!
    Пепа и Радка - от личното /интимното/ съм преминал към общочовешкото, социалното. Мисля, че този подход обогатява стихотворението...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...