10 мар. 2025 г., 22:16

Пурпурна страст

555 0 0

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,  
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!  
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,  
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!  

 

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси —  
в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи.  
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта —  
скиташ се като животно с евтина цена.  

 

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!  
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,  
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,  
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!  

 

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид —  
носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит.  
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза —  
неподвижна приканваш да те вкуся като грозд в лоза.  

 

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,  
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!  
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,  
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!  

 

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи —  
дружиш с разбойници и с царе вонящи.  
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси —  
душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи.  

 

Тикаш посетителите си към безумство,  
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.  
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,  
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...