10.03.2025 г., 22:16

Пурпурна страст

562 0 0

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,  
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!  
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,  
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!  

 

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси —  
в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи.  
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта —  
скиташ се като животно с евтина цена.  

 

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!  
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,  
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,  
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!  

 

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид —  
носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит.  
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза —  
неподвижна приканваш да те вкуся като грозд в лоза.  

 

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,  
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!  
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,  
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!  

 

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи —  
дружиш с разбойници и с царе вонящи.  
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси —  
душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи.  

 

Тикаш посетителите си към безумство,  
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.  
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,  
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...