10.03.2025 г., 22:16

Пурпурна страст

539 0 0

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,  
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!  
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,  
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!  

 

Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси —  
в ширината мъждеят бродещи лъчи горещи.  
Сияеш с йероглифи в живописна стена, криейки лудостта —  
скиташ се като животно с евтина цена.  

 

С милите си очи омайваш нощем, като любовна жрица!  
С устни, свити като розово листче, с накит от мъниста,  
тихо пристъпваш като свирепа вълчица,  
скрита от тревисти хълмове в мъгла обемиста!  

 

Със шия в есенни премени, непорочна на външен вид —  
носиш обеци с червени рубини и с поглед мразовит.  
Искаш да избягаш, по розовите ти бузи се стича сълза —  
неподвижна приканваш да те вкуся като грозд в лоза.  

 

Устните ти са омайни реки, алени щрихи небесни,  
и ми носят блян да отпивам от водите им пресни!  
Със радушно сърце ме зовеш с плода ти да се напия,  
в нощния живот обрулена правиш своята любовна магия!  

 

Чертаеш приказни водопади, в зората горящи —  
дружиш с разбойници и с царе вонящи.  
Теб те не разбират, и никой не ще те спаси —  
душата си продаваш, тласкаш се в яма от лъжи.  

 

Тикаш посетителите си към безумство,  
вцепеняваш тяхната същност, всяко тяхно чувство.  
Решена си да пленяваш, без да се венчаваш,  
вечно си принудена и в бунтарството си изгубена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...