23 окт. 2014 г., 18:06

Пустинна суша 

  Поэзия
577 0 5


Може би е виновно летящото  бяло глухарче...

Или топлият огън в онази планинска  камина.

Тъмнината навън или виното в мене, макар че

тя, бутилката, все беше пълна почти  до половина...

Може би е виновна Луната, която се блещи?

Всички фрази, започващи с  „но” тайно тя е изтрила.

Или пък е виновен парфюмът от първата среща?

Или твоята блуза, в която изглеждах ти мила?

Може би е виновен дъждът, дето двама събра ни...

Или просто сърцата, които тогава послушахме?

Но едно не разбрах - кой ориса такъв да е краят?

И защо днес в пустинната суша отново се лутаме?


Павлина Соколова

'2012

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??