Пустинна суша
Може би е виновно летящото бяло глухарче...
Или топлият огън в онази планинска камина.
Тъмнината навън или виното в мене, макар че
тя, бутилката, все беше пълна почти до половина...
Може би е виновна Луната, която се блещи?
Всички фрази, започващи с „но” тайно тя е изтрила.
Или пък е виновен парфюмът от първата среща?
Или твоята блуза, в която изглеждах ти мила?
Може би е виновен дъждът, дето двама събра ни...
Или просто сърцата, които тогава послушахме?
Но едно не разбрах - кой ориса такъв да е краят?
И защо днес в пустинната суша отново се лутаме?
Павлина Соколова
'2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
Но... всичко си има начало и край.
