Oct 23, 2014, 6:06 PM

Пустинна суша

  Poetry
744 0 5


Може би е виновно летящото  бяло глухарче...

Или топлият огън в онази планинска  камина.

Тъмнината навън или виното в мене, макар че

тя, бутилката, все беше пълна почти  до половина...

Може би е виновна Луната, която се блещи?

Всички фрази, започващи с  „но” тайно тя е изтрила.

Или пък е виновен парфюмът от първата среща?

Или твоята блуза, в която изглеждах ти мила?

Може би е виновен дъждът, дето двама събра ни...

Или просто сърцата, които тогава послушахме?

Но едно не разбрах - кой ориса такъв да е краят?

И защо днес в пустинната суша отново се лутаме?


Павлина Соколова

'2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...