Пустинно цвете
Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.
Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето.
Опитах да запълня зеещата дупка -
и тръгнах срещу вятъра да диря кълн от обичта,
падах, ставах, песъчинките ме заслепяваха
и плаках, и не спирах да вървя.
Додето паднах възнак сред безжизнената пустош,
а вятърът неумолимо разпиляваше душата ми
пласт по пласт... превърна ме във част от пясъка...
Къде да се скрия от пустинния вятър?!
Пустинна роза
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
