toxin (Таня Донова)
357 4100
31 июл. 2013 г., 20:41

Пустинно цвете 

  Поэзия » Другая
743 0 3

Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.

Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.

Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето.

Опитах да запълня зеещата дупка -
и тръгнах срещу вятъра да диря кълн от обичта,
падах, ставах, песъчинките ме заслепяваха
и плаках, и не спирах да вървя.

Додето паднах възнак сред безжизнената пустош,
а вятърът неумолимо разпиляваше душата ми
пласт по пласт...  превърна ме във част от пясъка...
Къде да се скрия от пустинния вятър?!

 

 

Пустинна роза

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво, Таня. А от пустинния вятър няма къде да се скрие човек, освен ако не успее някак да спре да му обръща внимание. Често пъти тогава сам изчезва
  • Сетивна образност!
    Харесах.
  • Драматично и кинематографично!
    И не му се давай!!!
Предложения
: ??:??