Пустинно цвете

31.07.2013 г., 20:41 ч.

Поезия » Друга

745 0 3

Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.

Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.

Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето.

Опитах да запълня зеещата дупка -
и тръгнах срещу вятъра да диря кълн от обичта,
падах, ставах, песъчинките ме заслепяваха
и плаках, и не спирах да вървя.

Додето паднах възнак сред безжизнената пустош,
а вятърът неумолимо разпиляваше душата ми
пласт по пласт... превърна ме във част от пясъка...
Къде да се скрия от пустинния вятър?!

Пустинна роза

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

malkiatprintz (Филип Данчев)

2013-08-03T01:31:38+03:00

Красиво, Таня. А от пустинния вятър няма къде да се скрие човек, освен ако не успее някак да спре да му обръща внимание. Често пъти тогава сам изчезва
voda (Елица Ангелова)

2013-07-31T23:37:11+03:00

Сетивна образност!
Харесах.
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-31T21:00:48+03:00

Драматично и кинематографично!
И не му се давай!!!