Пустинно цвете

Jul 31, 2013, 8:41 PM

Poetry » Other

742 0 3

Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.

Завихри всяка песъчинка
от моя разпилян живот
и осъзнах - сърцето се превръща в кратер -
безмилостен, безчувствен и жесток.

Зрънца любов безпирно сях
с надеждата насред пустинята да видя цвете,
до кръв ръцете израних си, но дълбах,
а се оказа, че дълбала съм в сърцето.

Опитах да запълня зеещата дупка -
и тръгнах срещу вятъра да диря кълн от обичта,
падах, ставах, песъчинките ме заслепяваха
и плаках, и не спирах да вървя.

Додето паднах възнак сред безжизнената пустош,
а вятърът неумолимо разпиляваше душата ми
пласт по пласт... превърна ме във част от пясъка...
Къде да се скрия от пустинния вятър?!

Пустинна роза

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

malkiatprintz (Филип Данчев)

2013-08-03T01:31:38+03:00

Красиво, Таня. А от пустинния вятър няма къде да се скрие човек, освен ако не успее някак да спре да му обръща внимание. Често пъти тогава сам изчезва
voda (Елица Ангелова)

2013-07-31T23:37:11+03:00

Сетивна образност!
Харесах.
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-31T21:00:48+03:00

Драматично и кинематографично!
И не му се давай!!!