Пустиня

В пясъците на една пустиня

аз ръцете си заравям.

Там хлад се усеща.

От земята гореща

не искам милостиня

към слънце да отправям.

Пясък и слънце се сливат

пред очите уморени.

Въздухът трепти -

като сърце тупти.

Цветовете им преливат,

нюанси така необикновени.

Стъпки се виждат надалече,

постлани в пясъка от мен.

Оставени тихичко,

далече от всичко.

Забравих, че са мои вече,

от жегата на този ад сломен.

Нощта дойде и пясъка изстина.

Небето почерня сурово.

Звездите светят,

слънце ще заместят.

След като жегата премина

се чувствам жив и цял отново!