24.04.2025 г., 16:15

Пустиня

298 0 0

В пясъците на една пустиня

аз ръцете си заравям.

Там хлад се усеща.

От земята гореща

не искам милостиня

към слънце да отправям.

 

Пясък и слънце се сливат

пред очите уморени.

Въздухът трепти -

като сърце тупти.

Цветовете им преливат,

нюанси така необикновени.

 

Стъпки се виждат надалече,

постлани в пясъка от мен.

Оставени тихичко,

далече от всичко.

Забравих, че са мои вече,

от жегата на този ад сломен.

 

Нощта дойде и пясъка изстина.

Небето почерня сурово.

Звездите светят,

слънце ще заместят.

След като жегата премина

се чувствам жив и цял отново!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...