24 июн. 2014 г., 10:05

Пустиня от песъчинки

1.4K 0 0

Издигат се гордо вълните от пясък!

Напомнят отново за нейната власт!

Пресъхват набързо езерата с блясък.

Отнети от топлата страст!

 

Препускат в галоп антилопите диви.

Разплакан оазис, оставен от нас!

Музика нежна - Ще те чакам, хабиби!

Трепери в студеното ехо, отеква - хамас!

 

А ти заспиваш сам върху хамади!

И галиш нощем пясъка с длани!

Преливаш спомени в уади!

Изоставил своите номади!

 

Аз ще се лутам и след сто луни!

С тези мои пясъчни очи!

А вечер са напукани скали!

Обливани от парещи сълзи!

 

Печална обич в нас ще се таи!

Така далечни, но тя ще ни гори!

На пясъка останали дублажи!

Пустинята красива е с миражи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...