Издигат се гордо вълните от пясък!

Напомнят отново за нейната власт!

Пресъхват набързо езерата с блясък.

Отнети от топлата страст!

Препускат в галоп антилопите диви.

Разплакан оазис, оставен от нас!

Музика нежна - Ще те чакам, хабиби!

Трепери в студеното ехо, отеква - хамас!

А ти заспиваш сам върху хамади!

И галиш нощем пясъка с длани!

Преливаш спомени в уади!

Изоставил своите номади!

Аз ще се лутам и след сто луни!

С тези мои пясъчни очи!

А вечер са напукани скали!

Обливани от парещи сълзи!

Печална обич в нас ще се таи!

Така далечни, но тя ще ни гори!

На пясъка останали дублажи!

Пустинята красива е с миражи!