Пустош
Влизам в пустата градина
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.
Нито стръкче тревичка, нито дори мъх,
просто една пустиня пред мен,
без пясък даже във нея,
без слънце даже да я огрее.
Изпустяла - дори без мравка,
поддържаща климата суров
няма дори следа напомняща,
че някога е имало живот...
Празно. Пусто. Както в моята душа,
обречена е таз градина,
обречена - както аз самата...
Обречена на самота...
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.
Нито стръкче тревичка, нито дори мъх,
просто една пустиня пред мен,
без пясък даже във нея,
без слънце даже да я огрее.
Изпустяла - дори без мравка,
поддържаща климата суров
няма дори следа напомняща,
че някога е имало живот...
Празно. Пусто. Както в моята душа,
обречена е таз градина,
обречена - както аз самата...
Обречена на самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Костова Все права защищены
