13.12.2007 г., 20:50

Пустош

Поезия

1.2K 0 9

Влизам в пустата градина
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.

Нито стръкче тревичка, нито дори мъх,
просто една пустиня пред мен,
без пясък даже във нея,
без слънце даже да я огрее.

Изпустяла - дори без мравка,
поддържаща климата суров
няма дори следа напомняща,
че някога е имало живот...

Празно. Пусто. Както в моята душа,
обречена е таз градина,
обречена - както аз самата...
Обречена на самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Нежност (Виктория)

Ах, Мила...! Празнотата и пустотата в душата ти са временни, защото към теб е протегнало ръце Щастието. Трябва само да те докосне! Протегни ръце към Него и ти!

2007-12-27T12:12:18+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много тъжен,но прекрасен стих!!!
Поздрав и прегръдка!!!

2007-12-14T17:34:44+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много тъжно!

2007-12-14T13:10:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубав стих...и тъжен
с обич за теб.

2007-12-14T09:55:50+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е! Браво, Мила!

2007-12-13T21:46:26+02:00