MIla_f (Мила Костова) MIla_f (Мила Костова)
42
Dec 13, 2007, 8:50 PM

Пустош

  Poetry
1.2K 0 9
Влизам в пустата градина
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.

Нито стръкче тревичка, нито дори мъх,
просто една пустиня пред мен,
без пясък даже във нея,
без слънце даже да я огрее.

Изпустяла - дори без мравка,
поддържаща климата суров
няма дори следа напомняща,
че някога е имало живот...

Празно. Пусто. Както в моята душа,
обречена е таз градина,
обречена - както аз самата...
Обречена на самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0