icohim (Христо Стоянов)
182 985
31 янв. 2009 г., 21:41

Пясъчен часовник 

  Поэзия » Другая
1213 1 19
 

Пустинята  обгърнала е всичко с прах и пясък.

И  тихата  надежда погубена е отдалеч.

По дюните коварни се долавя трясък-

спомен от морето - тъй далеч.

И тихи стъпки от керван

носят залеза на рамене.

Отчаян поглед взрян

към безкрая -

пясъчно

море.

И

няма

тихичък

оазис-спомен,

запазил моята сълза.

Океан необятен и огромен,

но в пустиня - удавник в самота.

Пясъчен часовник-капан на вечността,

преливащ времето в стъклото си блестящо.

Ала миналото се изнизва в на пясъка прахта,

без настояще - остава бъдещето в кварц искрящо.

© Христо Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??