icohim (Христо Стоянов)
182 985
31.01.2009 г., 21:41 ч.

Пясъчен часовник 

  Поезия » Друга
1210 1 19
 

Пустинята  обгърнала е всичко с прах и пясък.

И  тихата  надежда погубена е отдалеч.

По дюните коварни се долавя трясък-

спомен от морето - тъй далеч.

И тихи стъпки от керван

носят залеза на рамене.

Отчаян поглед взрян

към безкрая -

пясъчно

море.

И

няма

тихичък

оазис-спомен,

запазил моята сълза.

Океан необятен и огромен,

но в пустиня - удавник в самота.

Пясъчен часовник-капан на вечността,

преливащ времето в стъклото си блестящо.

Ала миналото се изнизва в на пясъка прахта,

без настояще - остава бъдещето в кварц искрящо.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??