Пясъчен часовник
Пустинята обгърнала е всичко с прах и пясък.
И тихата надежда погубена е отдалеч.
По дюните коварни се долавя трясък-
спомен от морето - тъй далеч.
И тихи стъпки от керван
носят залеза на рамене.
Отчаян поглед взрян
към безкрая -
пясъчно
море.
И
няма
тихичък
оазис-спомен,
запазил моята сълза.
Океан необятен и огромен,
но в пустиня - удавник в самота.
Пясъчен часовник-капан на вечността,
преливащ времето в стъклото си блестящо.
Ала миналото се изнизва в на пясъка прахта,
без настояще - остава бъдещето в кварц искрящо.
© Христо Стоянов All rights reserved.
)))))))))))))
