29 апр. 2007 г., 10:53

Пясъчен Часовник 

  Поэзия
807 0 7
Грозно, някак си самотно
сърцето бие в този час
а пясъкът изтича ваече
Остана ли и миг за нас
когато падне таз прашинка
последна в своя жалък ред
Ще има ли за нас надежда
ще има ли за нас -Напред
Душата своят вик подтиска
Сърцеро свойта жар гаси
А може би това не искам
И може би ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Все права защищены

Предложения
: ??:??