29.04.2007 г., 10:53

Пясъчен Часовник

933 0 7
Грозно, някак си самотно
сърцето бие в този час
а пясъкът изтича ваече
Остана ли и миг за нас

когато падне таз прашинка
последна в своя жалък ред

Ще има ли за нас надежда
ще има ли за нас -Напред

Душата своят вик подтиска
Сърцеро свойта жар гаси
А може би това не искам
И може би
Не искаш ти

И пали се една надежда
икара от огън изгорял
че пясъка със теб ще можем
да върнем в празния бокал

И птица Феникс се надига
разперва тя крила над нас
за да си замине после бързо
и да се върне пак
след час

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А, добре дошъл и от мене!
    Това стихотворение е добро, но онова към Вапцаров ти е за отличен. Обърни внимание на правописа повече. Отредактирай си стихотворенията, преди да ги публикуваш.
  • Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Хубаво!
    Добре дошъл!
    Поздрав!
  • Искрен поздрав за хубавите стихове и ДОБРЕ ДОШЪЛ!
    Пишеш много хубово!Ще се радваме ако често те четем!
  • Добре дошъл и от мен!
    Пишеш хубаво!
    / моля, преглеждай за липсващи букви/
    Поздрави и успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...