Пясъчен часовник

Ketriken (Росица)
17 2

18 апр. 2008 г., 09:52

Поэзия

494 0 2

Пясъчен часовник

Що е то, кажи,

дребна сянка се изправя,

на Смъртта ми мяза,

но в окото й елмаза

ми показа

крила на древен дракон в океана,

древна скитница в пчелно жито на романа,

как с мастило лее букви и се кланя,

на боговете чужди да е тя желана.

С отправен поглед към съня

ще хвърля звездни лъчи на света

и що докосне, ще умира,

що убие, ще рулира,

а щом в живота си се тя целуне,

не ще сестра до себе си да зърне

и да прегърне

вълча мека кожа на лета,

вълча кожа, не жена клета.

Тихо, плавно тя ще броди

под слънцата чужди и луни безбройни

и човека в нея, и кафе изпито,

и дете в полето, някога убито.

Що е то, кажи,

дребна сянка под звезди лежи

и кълне се в достоверността на пурпурни лъжи,

не движи се и не стои.

Що е то, кажи?

Ketriken (Росица)

2008-04-18T19:23:57+03:00

Идеята е свързана с това какво представлява времето. И мога да кажа, че има смисъл, защото съм го мислила. Ако ви се струва че няма смисъл, то е защото не споделяте мнението ми за това какво представляват часовете, минутите...
Tomad (Тома Кашмирски)

2008-04-18T15:32:46+03:00

Малоумен хаос е първото ми впечатление. Ако има абстрактна поанта, бих се радвал да я споделиш. Иначе тая оценка дето са ти турили си е достойна, въпреки че еквивалентни на глупост и пудра стихове получават шестици.