Пясъчен часовник
Пясъчен часовник
Що е то, кажи,
дребна сянка се изправя,
на Смъртта ми мяза,
но в окото й елмаза
ми показа
крила на древен дракон в океана,
древна скитница в пчелно жито на романа,
как с мастило лее букви и се кланя,
на боговете чужди да е тя желана.
С отправен поглед към съня
ще хвърля звездни лъчи на света
и що докосне, ще умира,
що убие, ще рулира,
а щом в живота си се тя целуне,
не ще сестра до себе си да зърне
и да прегърне
вълча мека кожа на лета,
вълча кожа, не жена клета.
Тихо, плавно тя ще броди
под слънцата чужди и луни безбройни
и човека в нея, и кафе изпито,
и дете в полето, някога убито.
Що е то, кажи,
дребна сянка под звезди лежи
и кълне се в достоверността на пурпурни лъжи,
не движи се и не стои.
Що е то, кажи?
© Росица All rights reserved.
