8 июл. 2010 г., 22:30

Пясъчен мъж

635 0 3

Аз съм една слаба жена

от плът, кръв и... самота.

(Самотата не е престъпление).

Реших веднъж - създадох мъж

от пясъка на своята мечта

(Просто така - за забавление).

От слюди на миди,

сълзи и рибешки кости.

(Прегръщах го с нетърпение).

Самотата избяга

 и вратата след нея залостих.

(Целувах го с настървение).

Той бе от пясък, звезда без блясък,

но беше само мой.

(Какво приятно заблуждение).

И като есенен порой

през пръстите изтече той

(Завинаги изчезна без съмнение).

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...