Аз съм една слаба жена
от плът, кръв и... самота.
(Самотата не е престъпление).
Реших веднъж - създадох мъж
от пясъка на своята мечта
(Просто така - за забавление).
От слюди на миди,
сълзи и рибешки кости.
(Прегръщах го с нетърпение).
Самотата избяга
и вратата след нея залостих.
(Целувах го с настървение).
Той бе от пясък, звезда без блясък,
но беше само мой.
(Какво приятно заблуждение).
И като есенен порой
през пръстите изтече той
(Завинаги изчезна без съмнение).
© Нина Чилиянска Всички права запазени