8.07.2010 г., 22:30

Пясъчен мъж

631 0 3

Аз съм една слаба жена

от плът, кръв и... самота.

(Самотата не е престъпление).

Реших веднъж - създадох мъж

от пясъка на своята мечта

(Просто така - за забавление).

От слюди на миди,

сълзи и рибешки кости.

(Прегръщах го с нетърпение).

Самотата избяга

 и вратата след нея залостих.

(Целувах го с настървение).

Той бе от пясък, звезда без блясък,

но беше само мой.

(Какво приятно заблуждение).

И като есенен порой

през пръстите изтече той

(Завинаги изчезна без съмнение).

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...