25 июл. 2024 г., 07:25

Пясъчна вяра 

  Поэзия » Философская
423 2 7

- Красива си – погали ме морето.

Рапанът като с рупор го повтори.

Но чух до мен как смее се хлапето,

което пясък пръскаше в простора:

 

- Та ти си стара като мойта баба,

а старите жени не са красиви!

Почувствах се измамена и слаба,

а само преди миг бях тъй щастлива.

 

Но истината трябва да се казва,

макар да вярвах, че не ме излъга

това море, прикрило в мокра пазва

вековна радост и вековна мъка.

 

Но кой изрече вярната присъда –

дали вълните, или пък детето?!

Аз може и красива да не бъда,

но във това ще вярвам със сърцето.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Красотата истина е и истината красота е »

3 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??