Пясъчна вяра
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба,
а старите жени не са красиви!
Почувствах се измамена и слаба,
а само преди миг бях тъй щастлива.
Но истината трябва да се казва,
макар да вярвах, че не ме излъга
това море, прикрило в мокра пазва
вековна радост и вековна мъка.
Но кой изрече вярната присъда –
дали вълните, или пък детето?!
Аз може и красива да не бъда,
но във това ще вярвам със сърцето.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
