Jul 25, 2024, 7:25 AM

Пясъчна вяра 

  Poetry » Phylosophy
635 2 7
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба,
а старите жени не са красиви!
Почувствах се измамена и слаба,
а само преди миг бях тъй щастлива.
Но истината трябва да се казва,
макар да вярвах, че не ме излъга
това море, прикрило в мокра пазва
вековна радост и вековна мъка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Random works
: ??:??