Яна_Славянска (Диана Фъртунова)
62 104
25.07.2024 г., 7:25 ч.

Пясъчна вяра 

  Поезия » Философска
363 2 7

- Красива си – погали ме морето.

Рапанът като с рупор го повтори.

Но чух до мен как смее се хлапето,

което пясък пръскаше в простора:

 

- Та ти си стара като мойта баба,

а старите жени не са красиви!

Почувствах се измамена и слаба,

а само преди миг бях тъй щастлива.

 

Но истината трябва да се казва,

макар да вярвах, че не ме излъга

това море, прикрило в мокра пазва

вековна радост и вековна мъка.

 

Но кой изрече вярната присъда –

дали вълните, или пък детето?!

Аз може и красива да не бъда,

но във това ще вярвам със сърцето.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Красотата истина е и истината красота е »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??