12 нояб. 2007 г., 14:06

Пясъчни монети

Поэзия » Любовная

1.1K 0 28

Стана късно... Обичта тежеше
в две следи от пясъчни монети.
Бързо между пръстите течеше
времето на песни недопети.

Изтънели, чувствата изчезват.
Приливни, вълните ги поглъщат.
Как е късно!... Стъпките напредват.
В непотребни сенки се превръщат.

Бледо очертани, непризнати,
мокрите целувки отшумяват.
Неспокойни мисли непознати
есента в очите ни втъкават.

Късно... Много късно и... безследно
любовта ни купи я морето.
Колко струва обич за последно?
Пясъчни монети... И сърцето.

12.11.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blackberry (Александра Михалева)

Това ми е едно от най-любимите стихотворения!

2010-11-09T22:24:44+02:00
ценителка (Мери)

Поздрави, Дарче! Винаги те чета с огромно удоволствие.

2007-11-16T11:43:10+02:00
Paur (Симеон Дончев)

има ли обич такава... за последно, Дар???

2007-11-14T23:51:37+02:00
deiz (Дилианна Димитрова)

Поздрав и от мен за красотата на този стих!

2007-11-13T13:35:58+02:00
Senni (Силвия)

Великолепно е!

2007-11-13T07:09:48+02:00