Пясъчни монети
Стана късно... Обичта тежеше
в две следи от пясъчни монети.
Бързо между пръстите течеше
времето на песни недопети.
Изтънели, чувствата изчезват.
Приливни, вълните ги поглъщат.
Как е късно!... Стъпките напредват.
В непотребни сенки се превръщат.
Бледо очертани, непризнати,
мокрите целувки отшумяват.
Неспокойни мисли непознати
есента в очите ни втъкават.
Късно... Много късно и... безследно
любовта ни купи я морето.
Колко струва обич за последно?
Пясъчни монети... И сърцето.
12.11.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
