12.11.2007 г., 14:06 ч.

Пясъчни монети 

  Поезия » Любовна
934 0 28


Стана късно... Обичта тежеше
в две следи от пясъчни монети.
Бързо между пръстите течеше
времето на песни недопети.

Изтънели, чувствата изчезват.
Приливни, вълните ги поглъщат.
Как е късно!... Стъпките напредват.
В непотребни сенки се превръщат.

 

Бледо очертани, непризнати,
мокрите целувки отшумяват.
Неспокойни мисли непознати
есента в очите ни втъкават.

Късно... Много късно и... безследно
любовта ни купи я морето.
Колко струва обич за последно?
Пясъчни монети... И сърцето.

12.11.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??