Пясъчно
стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни
с песъчинка в лилаво
да уталожи деня
да се слее с небето
на някой есенен остров
да оцвети сивия дъх
на мъртва пустиня
хроматично
да измие облаците
от праха на вселенския смях
да остане сама
накрая
и да се върне
под ноктите ми
пак лилава
с жилка изстрадана нежност
без спомени и начало
вдишала сол и очакване
търпеливо
уморена от вечност
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
