стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни
с песъчинка в лилаво
да уталожи деня
да се слее с небето
на някой есенен остров
да оцвети сивия дъх
на мъртва пустиня
хроматично
да измие облаците
от праха на вселенския смях
да остане сама
накрая
и да се върне
под ноктите ми
пак лилава
с жилка изстрадана нежност
без спомени и начало
вдишала сол и очакване
търпеливо
уморена от вечност
© Геновева Христова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
