3 may 2009, 1:18

Пясъчно

  Poesía » Otra
879 0 14

 

 

 

 

стоплих вятърните мелници

наяве

рисувах слънчеви вторници

защото са зелени

или поне дъждовни

с песъчинка в лилаво

да уталожи деня

да се слее с небето

на някой есенен остров

да оцвети сивия дъх

на мъртва пустиня

хроматично

да измие облаците

от праха на вселенския смях

да остане сама

накрая

и да се върне

под ноктите ми

пак лилава

с жилка изстрадана нежност

без спомени и начало

вдишала сол и очакване

търпеливо

уморена от вечност

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...