3 may 2009, 1:18

Пясъчно

  Poesía » Otra
877 0 14

 

 

 

 

стоплих вятърните мелници

наяве

рисувах слънчеви вторници

защото са зелени

или поне дъждовни

с песъчинка в лилаво

да уталожи деня

да се слее с небето

на някой есенен остров

да оцвети сивия дъх

на мъртва пустиня

хроматично

да измие облаците

от праха на вселенския смях

да остане сама

накрая

и да се върне

под ноктите ми

пак лилава

с жилка изстрадана нежност

без спомени и начало

вдишала сол и очакване

търпеливо

уморена от вечност

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...