3 may 2009, 1:18

Пясъчно 

  Poesía » Otra
680 0 14

 

 

 

 

стоплих вятърните мелници

наяве

рисувах слънчеви вторници

защото са зелени

или поне дъждовни

с песъчинка в лилаво

да уталожи деня

да се слее с небето

на някой есенен остров

да оцвети сивия дъх

на мъртва пустиня

хроматично

да измие облаците

от праха на вселенския смях

да остане сама

накрая

и да се върне

под ноктите ми

пак лилава

с жилка изстрадана нежност

без спомени и начало

вдишала сол и очакване

търпеливо

уморена от вечност

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??