11 июл. 2017 г., 22:27

Пясъчно утро 

  Поэзия
457 0 1
Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява,
и ритмично обладава
пясъчните ми стени.
В мен полъхът ги изтъни.
Преглажда ми косите с звук,
напомнящ ми, че аз съм тук,
застинала следа на бряг,
стопила летния си сняг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Все права защищены

МаЖор

11.07.2017 год.

Предложения
: ??:??