Пясъчно утро
Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява,
и ритмично обладава
пясъчните ми стени.
В мен полъхът ги изтъни.
Преглажда ми косите с звук,
напомнящ ми, че аз съм тук,
застинала следа на бряг,
стопила летния си сняг.
Човек от чувства или кал?
Зора със облачен воал,
с приклади вперени в мен,
лъчите на започващ ден,
в болезнен дъх от тишина,
извайват сянка на жена.
© Мария Божкова All rights reserved.
