Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява,
и ритмично обладава
пясъчните ми стени.
В мен полъхът ги изтъни.
Преглажда ми косите с звук,
напомнящ ми, че аз съм тук,
застинала следа на бряг,
стопила летния си сняг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up